Да си припомним какво е инфланция и защо ни е нужно да я разбираме не само като икономическо явление, но и част от ежедневието ни

Автор: Цветомир Яков, актюер в Колонад Иншуърънс

Инфлация е покачване на цените, което води до спад на покупателната способност с течение на времето. Скоростта, с която покупателната способност пада, може да се отрази в средното увеличение на цената на кошница от избрани стоки и услуги за определен период от време. В една пазарна икономика цените на стоките и услугите постоянно се променят. Някои цени се покачват, други намаляват, a някои остават непроменени. Когато говорим за инфлация, става въпрос за покачване на цените, в резултат на което можем да купим по-малко стоки и услуги за 100 лева. Ако обобщим, то стойността на тези 100 лева е по-ниска, отколкото е била преди това.

Следователно увеличаването на инфлацията ще засегне:

1.           Покупателната способност на всички хора

2.           Разходите като цяло

Увеличението на потребителските цени може да доведе до забавяне на икономиката. Централните банки по света прилагат подходяща монетарна политика, за да поддържат местната годишна инфлация в допустими граници. 

Видове инфлация 

Ще разгледаме и основните видове инфлация според размера на ръста на цените. Следва да уточним, че числата, споменати по-долу, важат за развитите икономики.

    = Бавна инфлация при нея цените нарастват с 2-3% на година. Този тип инфлация се смята за положителна за икономическия растеж. Потребителите очакват, че цените ще продължат да се покачват и купуват сега, като по-този начин търсенето се увеличава.

    = Ходеща инфлация - цените нарастват от 3%-10% на годишна база. Потребителите започват да потребяват повече, отколкото се нуждаят, само с цел избягване на по-високите цени утре. Корпорациите се затрудняват да отговорят на търсенето и икономиката започва да прегрява.

    = Галопираща инфлация - при този тип инфлация ръстът на цените е над 10%. Парите започват да губят стойност прекалено бързо, доходите на населението също. Достигането на галопираща инфлация трябва да бъде предотвратено на всяка цена, каквато е сегашната ситуация.

    = Хиперинфлация - сравнително рядко срещана е. Цените вече се увеличават с над 50% месечно, а доходите на голяма част от населението не стигат за стоки от първа необходимост. Официалната валута бързо губи стойността си. Цялата система е сериозно застрашена. Хиперинфлацията често се асоциира с войни, със следвоенни години, социални и политически безредици, които правителствата не успяват да овладеят чрез събирането на данъци.

    = Стагфлация  това е състояние на икономиката, характеризиращо се със застой, ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата. Хубавото тук е, че е сравнително рядко срещано. Единственият пример за стагфлация е ситуацията в САЩ, започнала през 1972 година.

    = Дефлация - обратното на инфлация (отрицателна инфлация). Тя се характеризира с понижение на цените на стоките и услугите. По принцип дефлацията се смята за тревожен сигнал и често е придружена от икономическа рецесия, а при понижение на цените за по-продължителен период може да се стигне и до депресия. В България се наблюдава дефлация в периода от 2013-2016 г. 

Официална и реална инфлация 

Още от древни времена правителствата се опитват да контролират инфлацията. Затова често има интерес да се манипулират официалните статистики, като се отчита по-нисък процент на инфлация от реалния. Това  включва нереалистична потребителска кошница, която не отразява реално пазарното потребление или заместването на някои стоки с други, чиято цена не се е повишила така.

 Какви са причините за инфлация? 

Има множество причини, които могат да движат цените в една икономика нагоре или надолу. Но обикновено инфлацията е резултат от увеличение на производствените разходи или от увеличаване на търсенето на продукти и услуги. Нека разгледаме тези два случая по-детайлно.

    - Инфлация с увеличение на производствените разходите се появява, когато цените се повишават поради повишаването на разходи като суровини, заплати, наеми и тн. Търсенето на стоки остава непроменено, докато предлагането намалява. В резултат добавените производствени разходи се прехвърлят към потребителите като по-високи цени.

    - Инфлация на търсенето се появява, когато потребителите са склонни да платят повече за продукт или услуга или при засилено потребителско търсене на същите. И при двата случая се стига до ръст в цената на дадения продукт или услуга.

Как се изчислява инфлация? 

По различни начини в зависимост от разглежданите видове стоки и услуги. Например: 

 Индекс на потребителските цени (ИПЦ) - Той измерва процентната промяна в цените на кошница от стоки и услуги, употребявани от домакинствата. Този икономически индикатор за изчисляване на инфлация е широко използван в повечето страни по света. Всяка от държавите може да има различия в кошницата, на базата на която се изчислява показателят.

Как да се защитите от инфлация? 

За да успеете да запазите и дори да увеличавате Вашия капитал въпреки инфлацията, трябва да помислите и подсигурите източник на доходност, който след всички разходи да нахвърля нивата на инфлация в България. Ето някои възможни източници на такъв доход: банкови депозити и/или облигации, инвестиции в недвижими имоти и/или земеделска земя, инвестиции на финансовите пазари и/или криптовалути, валути, взаимни фондове, инвестиция в злато и/или ценни метали и др. 

Повишаване на основния лихвен %

Когато Централната банка повишава лихвените проценти, това прави търсенето на пари по-скъпо. По-високите лихвени проценти водят до по-скъпо финансиране както за бизнеса, така и за домакинствата, и в крайна сметка всички потребители харчат повече за лихви. В действителност Централната банка се опитва да ни накара да отложим във времето потребителските си разходи. 

Това се случва, когато цената на парите се повиши за ипотеки, потребителски кредит, студентски и автомобилни заеми, кредитни карти и други видове дългове. Тези от нас, които не искат или не могат да си го позволят, отлагат проекти, които включват някакъв вид дългово финансиране. В същото време по-високите лихвени проценти могат да насърчат хората да спестяват повече. Всичко това намалява паричното предлагане, което води до охлаждане на икономическата активност или рецесия.

Един пример, който показва нагледно вдигането на лихвения процент:

Ако едно семейство изтегли 30-годишен ипотечен заем на стойност 300 000 лева при 3,5% лихва, общата стойност на ипотеката за целия срок ще бъде приблизително 485 000 лева, като около 185 000 лева от тях идват от лихви. Месечните плащания ще възлизат на 1340 лв.

Ако лихвите по ипотечните кредити се повишават с един процент в резултат на политиката на Централната банка, то тогава за периода от тридесет години, семейството ще трябва да плати общо 547 000 лв., като стойността на лихвите са близо 247 000 лв. от тази сума. Месечната вноска по кредита ще се увеличи с близо 200 лв., достигайки 1520 лв.

В отговор на това увеличение домакинството може да преосмисли закупуването на нов дом или да избере такъв, който изисква по-малка ипотека, с цел  минимизиране на месечните плащания.

В краткосрочен план по-високите лихвени проценти водят до поскъпване на валутата, като намаляват търсенето на местните стоки в чужбина и понижават цените на вносните. Комбинацията от тези фактори води до по-ниско производство и заетост, както и до спад в инвестициите и потребителските разходи.

В заключение може да дадем следните съвети за справяне с инфлацията:

• Намалете ненужите разходи;
• Пазарувайте разумно;
• Увеличете своите доходи;
• Инвестирайте в себе си;

Започнете да печелите от Вашите спестявания.